Луда работа

Нормалността нещо взе да се губи. Затова е лудо заглавието. Няма норма за това, кое е редно и кое не. Хората правят странни неща и понеже всеки има някакво лично усещане за нормалност, си мисли, че той е прав. Вкарват те в някакъв филм, дават ти главна роля, без да си молил, и когато откажеш участие, освен по причина, че не си се записвал в кастинга, а и защото сценарият или пък някой от другите актьори не ти харесва или просто защото вече си имаш филм, вземат, че ти се разсърдят, пък и те заплашват, че в перспектива правиш голяма грешка. Има правило, че когато някой говори с много метафори, както правя аз днес, или иска да ви каже нещо конкретно, да ви разкаже по-скоро, или иска да избяга от конкретността. Е, ако исках да бягам от конкретиката, нямаше да ви предупреждавам за двусмислието на прекаляването с метафорите. Всичко, което ви описах образно до момента, е еквивалент на конкретна житейска ситуация, в която ме вкараха, без да съм молил и без да знам. Приятел решил, че ще ми търси по-хубава, по негова преценка, работа от тази, която имам в момента. Води ме на обяд с шефа си, където става ясна заверата, водя някакъв разговор все пак, за да не оставя обидени. След което му се обаждам, за да му обясня, че не съм подавал сигнали към никого за такава услуга, а и не редно да използва името ми, без даже да знам за това. Резултатите вече ви ги описах – словесни тиради колко рядко вършел такива услуги, каква грешка правя. Може и така да е. Ама да съм те молил?!