Насред съседски войни…
Когато съседите започнат разпри, нещата обикновено не вървят на добре. Причините са много, но най-често срещаните са свързани с паркоместа, изби/мазета, респективно тавани, вечните ремонти, следвани от пристъргвания и чукания, шум от малки деца или свирене без мярка на музикален инструмент.
Първо хората започват да си правят звучни забележки, следва етапът на криене, за да не се засекат по стълбищата. Наред е разминаване без поздрав. А в по-висока степен на заядливост някои съседи дори търсят отмъщение. Тука нещата взимат да стават сериозно. При все това най-потърпевши са останалите от входа.
Аз живея в не много голям блок – от онези панелните, в които всичко се чува. Свидетел съм на страхотни кавги между две съседски семейства в два последователни етажа отгоре. Едното семейство има момче с цигулка, което свири непрекъснато. Чак у нас се чува, но ние, тъй като сме по цял ден на работа, не усещаме кой знае колко от това. Семейството под тях е с малко бебе, което не може да спи. Те пък са и във вечния ремонт. Та след като си вдигнаха безрезултатно врява до бога, сега са на фаза „тормоз“. Едни на други си правят различни бели. Първо, колелото на момчето беше остъргано с ключ, докато беше заключено с верига за входното стълбище. После пък количката на бебето беше преобърната, докато случайно майката я оставила пред вратата и внесла бебето, за да го преобуе. След това, докато момчето свири, а бебето е навън, бащата на малкото надува една дива чалга, та знае ли се. Започнаха и да се карат за паркомясто и редвно да се състезават за такова.
Всичко това е непоносимо за нас, другите съседи. Когато нещата загрубяха дотолкова, че да чуваме редовно тропане по вратите и крещене по стълбищните площадки, домоуправителят свика среща, за да поговорим с тях и помолим да се помирят. На срещата не дойде никой представител от двете семейства. Сега ще има нова – в четвъртък, с надеждата този път да успеем да разговаряме.
Съседските взаимоотношения са сложно нещо. Но щом съжителстват много хора на едно и също място, малко или много трябва да се съобразяват с другите. Нека бъдем по-спокойни, по-толерантни и да не забравихме, че човек не може да живее без хора. Ние сме социални и цивилизовани същества и трябва да се държим като такива.