Тук е така

Спомням си за един от Задочните репортажи на Георги Марков, които четох преди години. Там той разказваше за някаква кръчма, която се казваше “Тук е така”. Имаше си правила в тази кръчма и тези правила трябваше да се спазват. И се питам като един буден гражданин, защо ние, българите, забравяме, че тук е така, че има правила, които трябва да се спазват. После държавата ни виновна за всичко. Какво ни е виновна държавата, че си хвърляме боклука през балконите, че мятаме фасове по улицата, че децата ни ходят по кучешки изпражнения, че ни блъскат пияни шофьори или пък пресичаме на червено?!

Бях в Стара планина през почивните дни – красива природа, пълна с боклуци, празни шишета от минерална вода, санитарни отпадъци, да не уточнявам какви, пластмасови туби и какво ли още не. Живеем така, като че ли след нас не идва никой. Та ви казвам: трябва да сложим една голяма табела на държавата ни, на която да пише “ТУК Е ТАКА” и всеки, които иска да е гражданин на тази страна, да спазва правилата. Като не иска – прав му път. Кръчми без правила – дал господ, да заповяда там. Иначе ще я гоним Европата, докато сме живи, че и след това.