За вярата, Пуси Райът и свободата

Тия дни покрай избора на патриарх си дадох сметка, че каквито и неверници да сме станали, все пак за една огромна част от хората религията, без значение кой каква изповядва, и ценностите, които тя носи, имат голямо значение за това да се чувстваме достатъчни. Пак се сетих и за оная руска група, за която писах наскоро, и за българския им правозащитник. Не само по повод избора на патриарх и вълненията около това наистина важно за всяка нация събитие, още повече за православните народи, в които църквата е играла истински прогресивна и водеща роля в голяма част от съществуването им, даже и в най-мрачни години на робство. Та, както казах, сетих се и по друг повод. Тия дни ми попадна статия в инернет за скорошен подобен случай, вероятно провокиран от начина на протест или по-скоро провокирани от успешния начин на реклама на руските пънкарки, на ирландска ли беше, холандска ли група, която по същия брутален начин нахлува в местна църква и си прави реклама в храма. Не мога да се сетя коя е страната, но определено е в Европа, и определено е от тези, дето минават за много демократично. Познайте дали на момичетата от въпросната група им се е случило нещо по-различно от това, което се е случило на момичетата от Пуси Райът. Не, разбира се. Но там няма да отидат правозащитници. Защото това, което се случва в демократична страна, е демократично, нищо че е същото. И то даже не става въпрос за двойния аршин, не става въпрос за Пуси Райът и последователки, не става въпрос и за свобода – става въпрос за това, че търговците май намериха удобно място в храма, че даже и правозащитници.