Егото и Аз-ът

Егото е нашата представа за себе си, нашата социална маска, ролята, която играем или вярваме, че играем пред другите. Истината е, че егото харесва успехa и всеобщото одобрение. То обича да се уповава на силата във всичките ѝ форми, защото се притеснява от страх и от отхвърлянето. Неодобрението кара егото да се вцепени, да се чувствате „по-ниски от тревата“, за да се провокира и изправи по-могъщо. Егото обича да бъде подхранвано с ласкателство, с похвала, да бъде накарано да се чувства превъзходно. Егото не е това, което всъщност сме, а проекцията на най-сладострастните ни желания и копнежи.

Нашият Аз, който е нашият дух, нашата душа, е съвсем различен и напълно освободен от влиянието на егото. Аз-ът е по-силен от социалната маска, която се опитваме да си поставим. Той е имунизиран срещу критиката, не се страхува от никакви предизвикателства, не се чувства слаб. И в своето смирение няма нужда да се чувства по-висш от когото и да е било. Аз-ът е наясно, че останалите хора около него са едно и също нещо – всички притежават дух, но имат различна визия и его. Аз-ът разбира и подкрепя различните начини на живота при различните хора. Силата на Аз-а е истинската сила на човека, защото той изгражда връзката с останалите земни същества над тяхното его.

Борбата във всеки човек е межди егото и Аз-а, доброто и злото. Дали ще надделее ролята ни на всезнаещите, всеможещите и могъщите, или на толерантните и щастливо живеещите, зависи от нас самите. Но което и да позволим да вземе превес, не бива да забравяме, че винаги можем да го променим. Изискват се воля и усилия. Без значение дали сме хора на егото или на духа, земята е голяма и е необходимо разнообрази от хора и проявления, за да се научим да живеем заедно и да си помогнем взаимно в натрупването на по-голяма човешка опитност.